Охрана със СОТ – част 1

Охраната със сигнално охранителна техника – проблеми пред сигурността

Актуалните тенденции в променящата се архитектура на сигурността в Европа и спецификите на българския частен охранителен сектор днес очертават сложна динамична картина. Тя отразява промени в:

  • характера и източниците на обществена и лична несигурност;
  • нарастване на потребността от обезпечаване на услуги, свързани със защита и сигурност и изискванията към тях;
  • промяна на типа субекти, осъществяващи специализираната охранителна дейност с преобладаващ дял на частната инициатива;
  • както и потребност от прецизиране на елементи в правната регулация на частната охранителна дейност у нас.

Сред характеристиките на съвременната европейска сигурност, Робърт Купър посочва, че тя се основава на няколко водещи принципа като: сътрудничество, прозрачност, откритост, взаимозависимост и споделяне както на сигурността, така и на риска (противодействието и уязвимостта), промяна в ролята и функциите на държавата ➀. Тенденция, която тепърва ще оказва влияние върху европейската система за безопасност, е формирането на т.нар. трансправителствени мрежи за сигурност с акцент върху гражданската защита ➁.

Нараства относителния дял на частния сектор и утвърждаване на неговото участие в Стратегията за вътрешноевропейска сигурност и решаването на основните ѝ цели ➂. Паралелно на това, тече процес по унифициране на общоевропейски стандарти за частната охранителна дейност, инициатива на Конфедерацията на Европейските Охранителни Услуги (CoESS) ➃. Отчита се трайно нарастване на относителния дял в търсенето на услуги от частния охранителен сектор в европейски мащаб. У нас този сегмент е със значителен дял, близо до средноевропейския стандарт – според проучване „Трети бял доклад” от 2010 г, цитирано в нашата преса ➄ заетостта в частната охранителна дейност в България надвишава чувствително полицейската.

Една от най-значимите тенденции, която заслужава внимание, е нарастваща потребност от гарантиране на безопасността в отговор на, увеличаващите се като брой и разнообразяващите се като тип, форми на заплаха и несигурност. Отговорностите и ангажиментите на частните охранители значително нарастват, както и обществената потребност и доверието в тяхната дейност. В този контекст, важно значение има преориентирането към типа частни охранителни услуги, а именно намаляването на относителния дял на физическата за сметка на увеличаващ се дял на техническата охрана ➅.

Техническата охрана на обекти и лица е дейност по наблюдение и контрол с технически средства и системи за разлика от физическа охрана, която предполага задължително човешко присъствие за осъществяването си. Охраната със сигнално-охранителна техника (СОТ) е най-предпочитаната и използвана охранителна услуга, заради достъпността си и превантивния си характер. От 2014 г. у нас тя се осъществява само от частни охранителни дружества, каквато е и европейската практика, а Министерството на вътрешните работи издава лицензионни разрешения, без едновременно с това самото то да извършва такава.

Охраната със СОТ намалява опитите за посегателство, осигурява сигурност без разход за фирмено поддържане на персонал, ангажиран непосредствено с опазването на имуществото, премахва субективните фактори, създаващи предпоставки за кражби и повишава в пъти превантивния контрол над сигурността на обектите. СОТ създава трудности пред проникването, повишава рисковете пред него, но не може пряко да го предотврати. Този тип охрана гарантира:

  • намаляване на опитите за проникване в собствеността;
  • затрудняване на нападенията с цел грабеж;
  • обезвреждане за кратко време (няколко минути) на посегателствата, което минимализира евентуални щети;
  • възможност за обезпечаване сигурността и защитата на охраняваните обекти освен от кражби и от пожар, наводнение и други рискове.

Основните елементи и принципи в системата за охрана със СОТ са три:

I. Техническо оборудване на Сигнално-Охранителните Системи (СОС), изграждани в охраняваните обекти (обектов компонент):

  1. Контролен панел.
  2. Клавиатура за включване и изключване и опериране със системата от потребителя.
  3. Датчици за регистриране на проникването: обемни датчици, магнитни датчици за врати и прозорци, акустични, вибрационни, паник бутони за нападение и др.
  4. Спомагателни компоненти: разширителни, управляващи модули и захранващи модули и пр.
  5. Сигнализиращи устройства: сирени, сигнални лампи, телефонни дайлъри, високоговорящи модули и др.
  6. Резервирано електрическо захранване: акумулатори и UPS устройства.
  7. Комуникационни средства за връзка с дежурният мониторинг център за наблюдение на обектите: телефонни, мрежови и GPR комуникатори, радиопредаватели и др.

В зависимост от обекта могат да се инсталират и друг тип детектори, като датчици за пожар, датчици за наводнение, датчици за контрол на електрозахранването или за работата на конкретни ел. консуматори, бутони за спешна медицинска помощ и пр. Важно условие за ефективност е охранителните системи да имат осигурено резервно електрическо захранване.

II. Дежурен Мониторинг Център – ДМЦ (изнесен – дистанционен компонент)
Освен СОС които се изграждат на охраняваните обекти, тази дейност по охрана изисква да има и обособен Дежурен Мониторинг Център, в който сигналите от отделните обектови СОС да се получават, обработват, следят, архивират и да им се реагира 24 часа в денонощието, 365 дни в годината.

Сигналите които се предават от обектовите СОС към ДМЦ могат да бъдат много и най-разнообразни, но според своето основно предназначение могат да се разделят на няколко типа:
1) Информационни сигнали

  • Сигнали за поемане/сваляне охраната на обекта.

2) Контролни сигнали

  • Тестови съобщения и служебни сигнали.
  • Сигнали изискващи реакция на охранителните автопатрули сили.
  • Сигнали за проникване или нарушаване на охранявания периметър.
  • Сигнали за нападение или спешни случаи.
  • Сигнали за бедствия.
  • Сигнали изискващи реакция на сервизните екипи.

3) Сигнали за повреди и аварии

След получаване в ДМЦ, на сигнали от типа изискващи реакция операторите ги приемат и обработват съгласно вътрешните оперативни процедури и изпращат на обекта най-близкия автопатрулен екип за проверка и противодействие. Операторите поддържат постоянна връзка с автоптрулните екипи при реакциите им, като координират, контролират и управляват действията им.

III. Автопатрулни сили (мобилен компонент)
След като бъде изпратен на сигнал от охранявания обекта, от оператора в ДМЦ, автопатрулният екип извършва пълен оглед и проверка на обекта и причините за получения сигнал, както възпрепятства действията на нарушителите, (Реално: проверява, блокира и задържа нарушителите до идване на органите на МВР – макар, че липсва регламент за подобни действия в сега действащото законодателство), ако такива бъдат открити.

Комбинация от охрана със СОТ и дистанционно Видеонаблюдение на обектите:
Поради поевтиняване в последните години на компонентите (видеокамери, записващи устройства и др.) за изграждане на Системи за Видеонаблюдение (СВН), напоследък в практиката често се прилага комбинацията от охрана със СОТ и дистанционно видеонаблюдение на обектите, което в пъти повишава нивото сигурност и ефективността на техническата охрана като цяло. Тази „симбиоза“ СОС и СВН дава следните най-основни предимства при осъществяване на дейността по охрана на обекти с технически средства:

  • увеличава възможностите за превантивни действия на оператора, който „вижда“ обекта – видео картина от него;
  • понякога още преди задействане на СОС (при наличие на периметрови датчици или разполагане на камери вътре в обекта);
  • чувствително намалява времето за „узнаване“ на възникналото събитие, точното му определяне и времето за реакция на атопатрула;
  • прави действията на охранителите много по-адекватни, поради много по-пълната информация за конкретното събитие, която операторите в ДМЦ получават (виждат) и им предава;
  • създава архив от доказателствени материали не само по отношение на нарушителите, но за конкретната реакция и предприетите действия от страна на охранителите, което подпомага процеса на контрол по изпълнение на охранителната дейност;
  • редуцира излишното изпращане на автопатрулни екипи.

С това най-общо са основните елементи и принципи на дейността по техническа охрана със СОС на обекти. За да функционира обаче подобна система безотказно и ефективно, тя предполага и комплекс от много други спомагателни дейности като:

  1. Осигуряване на денонощна техническа поддръжка на сигнално-охранителната техника както по обектите, така и в ДМЦ и изнесените приемателните съоръжения (приемници, ретранслатори, репитри и пр.).
  2. Периодични профилактики и контролни проверки на сигнално-охранителната техника (по обекти в ДМЦ и на изнесените съоръжения), както:
  3. Своевременно отстраняване на възникнали повреди в кратък регламентиран срок от установяване на повредата.
  4. Поддържане постоянна връзка с представителите на Възложителя и уведомяване на при получаване на определени сигнал от обектите в регламентиран кратък срок.
  5. Блокиране на входно–изходните портали и уязвимите точки на обектите при определени критични за сигурността и охраната ситуации.
  6. Денонощен мониторинг и реакция с автопатрули на охраняваните обекти.
  7. Осигуряване на физическа охрана на обекта до пристигане на упълномощен представител на Възложителя, в случай на проникване или установено нарушение в целостта на обекта.
  8. Незабавно уведомяване на дежурните органи на полицията, противопожарната охрана, бърза помощ и пр. при възникнала ситуация.

Автори: Мая Русева, Здравко Дерелиев, Богдан Стойчев.


Източници:
Cooper, R. The new Liberal Imperialism – The Guardian / 7.04. 2002: http://www.theguardian.com/world/2002/apr/07/1

Hollis, S. The Necessity of Protection: Transgovernmental Networks and EU Security Governance – Нollis Cooperation and Conflict, 2010 45 (3), p. 312.: http://www.societalsecurity.eu/uploads/312-330%20CAC-378071.pdf

За тази цел Стратегията предвижда мерки за повишаване на конкурентоспособността на частния охранителен сектор: „Сигурността трябва да бъде основен приоритет с широка гама от инструменти за финансиране, научни изследвания и иновационни програми, както и инициативи за обучение. Съществуващите приоритети следва да бъдат регулирани целесъобразно.” The EU Internal Security Strategy in Action: Five Steps Towards a More Secure Europe. – Communication from the Commission to the European Parliament and the Council. Brussels, 22.11.2010, p.12.: http://www.statewatch.org/news/2010/nov/eu-com-internal-security-strategy-nov-10.pdf

Вижте по-подробно: http://www.coess.org/

Вижте напр.: http://www.mediapool.bg/chastnite-ohraniteli-sa-poveche-ot-politsaite-v-bulgaria-i-oshte-6-strani-ot-es-news173780.html

Иван Иванов, Частната охранителна дейност в България – Sofia Chamber of Commerce and Industry / 4.04.2014: http://www.scci.bg/modules.php?op=modload&name=News&file=article&sid=8538&mode=thread&order=0&thold=0

Няма коментари

Напишете коментар

Без спам коментари