Лична охрана: пресичане на опасност

Анализ на риска и заплахата

В общата категория „опасност” попадат рискът и заплахата. Риск е нивото на излагане срещу заплаха. Заплаха е установено намерение за физическо или психическо посегателство. Личната охрана предполага готовност за ситуации от екстремен тип (ситуативни кризи). Тези ситуации се различават според характера на опасност, който определя и характера на противодействие. Готовността изисква ефективен ситуативен анализ, бърза и точна оценка за вида опасност с избор на адекватно противодействие, без да се допуска свръхреакция. Свръхреакцията представлява нереципрочно на опасността ответно действие.

Съществен елемент от охранителната тактика е разграничаването между реална и мнима опасност. Погрешна оценка, основана най-вече на преувеличаване на определени прояви или обстоятелства като източник на заплаха, както и изграждане на погрешни причинно-следствени заключения, могат да превърнат мнимата в реална опасност, което предизвиква риск вместо да го предотврати.

Основна техника, намаляваща риска и изграждаща умения за разграничаване между мнима и реална опасност са формите на предварителна подготовка за охранителна дейност: тренингът, инструктажът, изучаване на рутинните ситуации и казуистиката.

Ситуативният усет на охранителя играе важна роля за развиване на чувствителност към потенциалната опасност, която да бъде разграничена от мнимата. Потенциалните опасности притежават степени на изразеност – възможна, вероятна. Усещането за възможна опасност се явява хронично състояние на охранителя, предвид свойствената му позиция и ангажимент. То поддържа кондицията и бдителността, но съдържа и възможност да подведе в разграничаването между възможност и степен на вероятност за проявление на заплаха. Затова е необходимо да се рационализира чрез оценка на риска. Друг съществен елемент за контрол е превенцията. Съвкупността от превантивни действия минимализира или снижава вероятността за проявление на възможни опасности.

Основна техника по превенция се явява анализ на риска и заплахата, според който да се изгради организация на охраната. Тя е съобразена с конкретните обстоятелства, които я определят.

Базовият анализ на риска при изготвяне на стратегия за лична охрана представлява специфичен тип антикризисен анализ на отделен случай. Най-важната му характеристика е неговата подчертано индивидуална и конкретна насоченост. Структурата на изготвяне и целите, които реализира са относително устойчиви, а факторите за опасност и условията за противодействие са строго специфични. Именно те се идентифицират аналитично. След обстойно интервю с охраняваното лице и собствено проучване се извършва оценка на риска и заплахата. Тя е основа за планиране на охранителна операция, приемане на контролни мерки за минимизиране на риска и заплахата.

Оценката на риска се гради в три технологични стъпки, конкретизирани аналитично и със специфична насоченост:

  • идентификация на риска;
  • оценка нивото на риска;
  • прилагане на контролни мерки.

Анализ на рискаОсновна функция на осъществения анализ на риска е да разграничи възможната от вероятна опасност, риска от заплахата. Вероятната опасност се установява с помощта на индикатори, има откроима причина, способна да доведе до криза и ескалация – субект, действие, факт, събитие. В голяма степен тя зависи от статуса на конкретното охранявано лице. За идентифицираните като вероятни заплахи се предвиждат дейности в широк спектър – за предотвратяване, пресичане и противодействие, подбрани са подходящи средства и е изготвена стратегия за защита. Локализира се вероятният тип посегателства срещу подзащитни права на охранявания.

Изработеният модел позволява конкретизация в оперативен план за подсигуряване на ефективни мерки за защита, като включва също технически и тактически елементи. Съгласно анализа се формира организацията на охраната: екип, график, маршрути, действия в различни ситуации – рутинни и екстремни. Качествената лична охрана предполага екипност в организацията на дейността. Наред с пряката охрана се осъществяват и подсигуряващи мероприятия, които могат да включват предварителен оглед на маршрут, подозрителни лица, претърсва посещаваните места за взривни устройства, снайперисти, потенциално опасни места за извършване на посегателства.

Основната структура на оперативния план е съобразена с няколко фактора:

  • профил на охраняваното лице;
  • бюджет;
  • локация;
  • заплахи;
  • технически възможности;
  • състав от охранители.

Анализът на риска и избраната стратегия, конкретизирана в оперативен план за действие имат за съвкупна цел разпределение на ресурсите за изграждане на операция, която да снижи до приемливи нива риска и излагането на заплаха.

Основните техники за преодоляване на вероятна опасност са стратегическа организация на дейността за минимализиране на риска. Тя включва и подготовка на алтернативен тактически модел, адаптиран към типа заплаха. Неговата функция е да гарантира готовност за пресичане и противодействие при преминаване вероятна към неизбежна форма на заплаха.

Неизбежна опасност се поражда при непосредствена заплаха за охраняемото лице. Тя предполага тактически действия за пресичане и противодействие. Зависи от типа, източника и степента на изразеност на провокацията и формата на агресия. Особен случай представлява заплаха, произтичаща от действията на охраняваното лице или самия охранител, в този случай тя се явява провокирана заплаха.

Основните техники за пресичане и противодействие при неизбежна заплаха включват широк спектър от прояви – от психическо и физическо овладяване на ситуацията до пряко противодействие с цел постигане на надмощие. Основни принципи са законосъобразност, контролирана реакция и минимализиране на щетите.

Условно действията на охранителите може да разделим на:

  • превантивни (всички мерки, които се предприемат да не се допусне посегателство, фиксирани в стратегическия план, разработен посредством анализа на риска);
  • реагиращи (включват действията на охранителите при възникнали ситуации-нападение, атентат, катастрофа и други кризисни събития);
  • последващи (действията след възникнала ситуация, които често имат животоспасяващ и омиротворяващ характер, пресичане на ескалацията, снемане на напрежението, предотвратяване на разширяването на конфликт и пр.).

Личната охрана е съвкупност от дейности, която предполага не само качества, но и специално обучение. Най-често коментиран аспект на темата е професионалната подготовка и профилът на охранителя. Той съдържа комплекс от способности и умения – физически, технически и психически. Значимо място заема професионалната и лична мотивация, координацията и ориентирането, балансът между хладнокръвие и реактивност, наблюдателност, съобразителност и редица други. Съществен елемент от охранителната дейност е и умението за предразполагане на охранваното лице за снемане на обективна картина на вероятните опасности – риск и заплаха. В настоящото изложение е потърсена друга гледна точка. Акцентът е поставен върху рационалните елементи на дейността, гарантиращи механизми за контрол и управление на кризи, както и върху организационни аспекти на дейността.

На първо място е изведена необходимостта от аналитичен подход, гарантиращ добра стратегическа и оперативно-тактически обоснована практика. Способността и конкретната технология за рационално промислен избор на адекватни и ефективни действия е водещ акцент. Разграничаването на типовете опасност и мястото на анализа на риска в изграждането на концепция за индивидуално адаптирана охрана са съществен елемент от настоящото изложение.

На второ място е изведено субординирането на съответни равнища между видовете дейност, отнесени към типологията на опасностите и съотносимите с тях техники за контрол.

Типове опасностАвтори: Радослав Савков, Мая Русева, Богдан Стойчев.

Няма коментари

Напишете коментар

Без спам коментари