Лична охрана

лична охрана

Личната охрана има както древна традиция, така и оформящи се актуални международни стандарти. Тя възниква под формата на частна охрана, като с развитието на държавността се институционализира, а в съвременния свят двете форми, частна и институционална, съществуват паралелно.

Генезис, развитие, функции и форми на личната охрана.

Утвърждаването на личната охранителна дейност има пряка връзка с формирането на политическото общество, което предполага гарантирана лична неприкосновеност на политическия лидер. Първите ѝ форми са частната охрана, която се институционализира в края на 1 век пр. Хр. при император Окавиан Август (принципат на Август) в преторианска армия. Преторианците са личната гвардия на императора, носещи отговорността за неговата за сигурност и безопасност.

У нас този тип дейност се създава и утвърждава институционално във връзка с модерната традиция на държавността. През 1879 г. Александър Батенберг е провъзгласен за княз на България. С пристигането му на българска земя възниква необходимост от формиране на подразделение за лична охрана на княза и с церемониална функция при официални и тържествени случаи. Тази задача е възложена на Софийска Първа конна сотня с командир поручик Александър Мосолов, който е назначен за първи адютант на княза. През 1925г се създава Комитет за Държавна Сигурност (КДС), по-късно преименуван на Държавна сигурност (ДС), службата съществува до 1990г. Още от самото създаване на службата в нейната структура има отдел за охрана и безопасност, който отначало е отговорен само за сигурността на Царския дворец. През 1948 г. тя е обособена в Отдел 5 , който се грижи за безопасността на членовете на Политбюро на ЦК на БКП.

През следващата година е създаден Отдел 6, който е отговорен за организирането на транспорта, жилищата специалното снабдяване с продоволствени стоки на висшето партийно и държавно ръководство. През 1951 г. Отдел 5 и 6 се обединяват във Второ главно управление на ДС, което през 1962 г. е преименувано в Пето Управление (Управление за Безопасност и Охрана – УБО). След разформирането на Държавна Сигурност УБО става основа на днешното НСО. В сегашния си вид Националната Служба за Охрана съществува от 1992. В настоящия момент дейността на службата се регламентира от Закона за отбрана и въоръжени сили и Правилника за устройство и дейността на НСО. Мисията на службата е да осигурява безопасността на най-висште служители в администрацията на държавата, както и на лица посочени в регламентиращите дейността ѝ документи.

Днес субектите, реализиращи лична охрана, са както институционални, така и частни.

Водещ опит в организирането и реализацията на лична охранителна дейност

Като актуален международен стандарт все повече се налага британският модел, представен в доктрината на SIA (Security Industry Authority). Неговият стандарт е базиран на проактовност, превенция и контрол на риска и заплахата, за разлика от другите модели, които в повечето случай са базирани на реакция при атака или реактивен модел.

В хронологичен план, основите на Британската охранителна доктрина се поставят през 1960г от отряда за специални въздушни операции (SAS), които формират отдел специализирана подготовка за професионална лична охрана. Те са и първите инструктори на Военната полиция (RMP) и Отряда за кралска безопасност към полицията (SO14). Военната полиция създава свое крило за обучение (Longmoore), което доразвива и усъвършенства доктрина, като от 1980 става водещия оперативен и обучаващ лидер в сектора.

Към настоящия момент, SIA е организация отговорна за регулирането на частния охранителен бизнес в Обединеното Кралство. Tя e неправителствена организация, подчинена на Вътрешния Министър на Великобритания, утвърдена през 2003 г.

Основните задължения на SIA са:

  • Да лицензира всички лица работещи в частната охранителната индустрия.
  • Да управлява и регулира индустрията и разпознатите и одобрени от нея фирми.
  • Най-новата ѝ функция, регламентирана да влезе в сила през април 2016 година, е да лицензира и охранителните фирми като регулира предоставяните от тях услуги.

При създаването на минималните критерии за личен охранител по стандартите на SIA, взимат участие специалисти от SAS, Longmore and SO14, както и частно практикуващи професионалисти, служители на Вътрешното министерство и др.

Същност и особености на личната охрана като част от частната охранителна практика

Личната охрана е дейност по защитата на телесната неприкосновеност на физически лица от противозаконни посегателства, както и тяхното предотвратяване и пресичане, в съгласие с Чл. 5. (1) от Закона за частната охранителна дейност.

Този тип охранителна дейност е строго специфична, предполага комплекс от професионални и лични качества, както и специализирана подготовка.

Висококвалифицираната организация на личната охрана е фактор, който снема равнището на риск чрез разумен контрол. За да бъде използван пълноценно, този фактор предполага промяна на акцентуацията от физическата към интелектуална форма на професионална активност. Изграждането на адекватен на условията план на операцията, дейностите по контрол на риска и заплахата, превенцията и конфликт мениджмънта имат за цел да сведат до минимум ролята и значението на физическата активност в охранителната дейност.

В професионалния профил на частния охранител физическата подготвеност остава неизменно и значимо изискване, независимо от нарастващата роля на специализирани умения от интелектуален тип. Сред личните качества, които всеки телохранител трябва да притежава, независимо от сектора на опериране, са: професионална мотивация, желание за развитие и усъвършенстване,  готовност за саможертва и лишения, охранителен начин на мислене, организационни и аналитични качества, комуникативност, парламентьорски способности, дисциплинираност, прецизност, лоялност дискретност, толерантност, добри маниери, психологическа стабилност, самообладание, екипност, физическа кондиция и издръжливост.

Особеност на личната охрана е пряката зависимост между опазването на живота и здравето на охранявания и тези на охранителя. Тя изисква мотивирано пренасочване от естествено към волево рационализирано реагиране при опасност, от инстинктивна самозащита към протекция на охраняваното лице с риск за собствената сигурност. Поемането на риска от охранителя е същината на този тип охранителна дейност. Свеждането му до минимум и управлението на кризисността са критерии за професионализъм.

Формите за реализация на лична охрана, както е разписано и в закона, са защита, предотвратяване и пресичане. Те са зависими от нивото на заплахата, нейния характер насоченост – към живота, здравето, имуществото, достойнството или други подзащитни права на охраняемото лице, локализирани персонално или с вероятност за разпространение върху свързани с него лица. Формите на лична охрана предполагат съвкупност от отработени механизми за проучване, мониторинг, контрол – превантивен и действен, управление на кризи, поведенческа стратегия и тактически умения за предотвратяване, защита или пресичане на опасност.

Автори: Радослав Савков, Мая Русева, Богдан Стойчев.

Няма коментари

Напишете коментар

Без спам коментари