Охрана със СОТ – част 2

Охрaната със Сигнално Охранителна Техника

Проблеми пред сигурността и възможни решения

Практиката в частната охранителна дейност поставя високи изисквания за да бъде гарантирана максимална сигурност. Те обаче, следва да бъдат ясно разписани, нормативно определени и стандартизирани.

Когато става въпрос за техническа охрана не е достатъчно охраняваният обект просто да се обезпечи със СОТ. Техниката, с която се изгражда системата трябва да бъде достатъчно съвременна и надеждна, както и да отговаря на най-високи технологични изисквания, за да се гарантира сигурността. За да бъдат актуални и в крак с последните тенденции и технологии, Дежурен Мониторинг Центрове от своя страна трябва да са в състояние да приемат и обработващи сигнали по различни и възможно повече, като тип и брой канали за връзка с обектовите СОС – жични: телефонни, модеми, IP, интернет и безжични: Радио, GSM, GPRS;

При упражняване на дейност по техническа охрана трябва да има гаранции и изисквания:

  • за техническа обезпеченост на фирмата;
  • за минимално време за реакция от автопатрула;
  • за подготовка обучение на охранителите, операторите и отговарящия за дейността личен състав;
  • за задължителни механизми за контрол и гарантиране на дейността: дублиране на сигналите от обектите, архив и справки от ДМЦ, архив и справки от GPS системи на патрулиращите автомобили, застраховане на отговорността на охранителната фирма към охраняваните обекти – тип задължителна ГО.

Освен от възможностите на фирмите, които я предлагат качеството на охранителните услуги зависи от много фактори, между които:

  1. Въвеждането и спазването на общи държавни стандарти (БДС-EN) и системи за управление на качеството от типа ISO.
  2. Нормативната уредба за тази дейност и контрола от компетентните органи по изпълнението и прилагането ѝ.
  3. И не на последно място от информираността и финансовите възможности на клиента. Защото както знаем по-високите стандартите на живот и бизнес гарантират търсене и ползване на по- качествени продукти и услуги.

Към момента обаче, такива ясни регламенти липсват и това създава възможности за предоставяне на псевдоуслуги, което води до преки и косвени щети за клиентите, а и накърнява престижа на частния охранителен сектор като цяло.

Балансът между качеството на охранителната услуга и цената могат да подведат потребителите, а и без специализирана правна регулация на охраната със СОТ, пазарните условия работят за нелоялната конкуренция и навлизането на фирми без необходимите инвестиции за гаранция на качеството ➀.

Конкурентоспособността на частната охранителна услуга със СОТ следва да бъде „контролирана и удостоверявана“. Изискванията за осъществяваните дейности със СОТ към частните охранителни дружества следва да бъдат регламентирани и разписани в нормативните актове. Без специализиран регламент, качеството на охранителната услуга зависи изцяло от слепия избор на клиента, който няма как да се ориентира, кой, как осъществява дейността, която му предлага като услуга.

В интерес на ефективността следва да се предприемат стъпки за разписване на добре систематизирани правила и стандарти, валидни за всички участници на пазара на този тип услуги. Разумно и в интерес на обществената безопасност е въвеждане на специален лицензионен режим за охрана със сигнално-охранителна техника. В момента в България фирмите, предлагащи тази услуга се лицензират от ЗЧОД ➁, като няма ясна нормативна стандартизация за специфичната дейност – охрана със СОТ. Тя попада под общ знаменател с регламента на останалите видове охранителна дейност в Чл.5(2) от ЗЧОД. С неясната си формулировка, текстът „и чрез техническа система за сигурност” създава предпоставки за тълкувание, което е недопустимо за разписана норма, предполагаща контрол от страна на МВР и отговорност на фирмите изпълнители към собствената им организация на дейности по охрана. Необходимо е прецизиране, кои са необходимите и достатъчни компоненти, както и функции, които изграждат системността на технически обезпечена безопасност. Те би следвало да бъдат надлежно описани.

Характерът и типът на дейностите по физическа и по техническа охрана е различен и като организация, и като обезпеченост и като практика. Централизираната охрана предполага специфична компетентност, координация, подготовка, време за реакция и надеждно техническо посредничество и пр. нуждаещи се от стандартизиране практики, които имат нужда от специфичен отделен законов регламент. В Чл. 10. от ЗЧОД е разписано наблюдението и контрола с технически средства, но то се нуждае от конкретизация и фиксирани правила, които да гарантират регламентирани с оглед на въведен стандарт дейности. Чл. 10. от ЗЧОД “Охраната с помощта на технически системи за сигурност е дейност по наблюдение и контрол с технически средства на охраняваните обекти и проверка на получените сигнали” не дава яснота за правомощията на охранителите при проблем на обекта, според него те могат само да проверят сигнала, но не и да предприемат действия за задържане. Чл. 32. (1) на ЗЧОД на свой ред фиксира обстоятелства и изисквания за задържане на лице в района на охранявания обект, който влиза в противоречие с Чл. 10 от същия закон.

Целият Чл. 24 е несъотносим към охраната със СОТ и е пригоден за охрана на физически и юридически лица. От една страна той създава неадаптирани към спецификата на охрана със СОТ трудноизпълними и излишни бюрократични изисквания – за всеки обект да се изготви план за охрана, график, който да бъде актуализиран ежемесечно, списъци, които по дефиниция съдържат променливи величини, уведомителен режим за всеки нов и отпаднал обект. При голям обем на фирмени дейности, свързан с голям брой обекти, този режим изисква разход на време, ресурс и административно обслужване, което не е в интерес на пряката дейност и е съобразено с обстоятелствата на физическата охрана, без да отчита особеностите на техническата. От друга страна, ангажира време и ресурс за администриране и в системата на МВР.

Изискванията за списък и график касаят стационарната физическа и няма как да бъдат приложени коректно към мобилната патрулна и отзоваваща се при наличие на ситуация охранителна практика. Същата липса на съобразеност в коментирания Чл. 24 се отнася до пропускателния режим, несъвместим към охрана със СОТ. Наред с бюрократично усложнената процедура, се отчита липса на оперативно разписващи правила, съобразени със спецификата на охрана със СОТ.

Адаптацията на административния контрол към техническата охрана е едната страна от проблемите, другата е свързана с липси в него. Той се нуждае от допълнение със специализирани параграфи за охраната със СОТ. Те следва да разписват лицензиране и изисквания, начин на проверка на сигнали, права и задължения на лицата, извършващи охрана със СОТ и пр., вече описани и пряко произтичащи от реалната охранителна дейност, правила. Противоречията и неяснотите в ЗЧОД са много, очевидно той се нуждае от сериозна ревизия и допълване със специализирани нормативи. А защо не и напълно нов закон с необходимите препратки към вече синхронизираните и приети стандарти БДС-EN от БИС и ТК53 в областта на сигнално-охранителните системи и техническата охрана.

Само по този начин би могла да се регламентирала ясно и категорично дейността по охраната със СОТ и би се създал специализиран лицензионно-разрешителен режим, гарантиращ техническа и експертна обезпеченост, както и инструкция за осъществяване на дейностите и контрол на надеждността. Тя следва да включва редица конкретни атрибути като: минимални технически изисквания за сигнално-охранителната техника, стандарт за оперативен център, патрули, наличие на технологични показатели, доказване време за реакция.

Решенията на проблемите, свързани с охраната със СОТ, са в хармонизиране с европейските практики и стандарти част, от които вече са преведени от БИС и ТК53 и съществуват като БДС-EN, перманентно публично-частно партньорство в сектор сигурност, изграждане на единна и добре регламентирана система от нормативни регулации, практически механизми за взаимодействие и контрол.

Всичко това ще осигури необходимият комплекс от мерки, които:

  • да подкрепят конкурентоспособността на частната охранителна дейност;
  • да създадат законови гаранции за надеждност и лоялност на предлаганата сигурност;
  • да предотвратява възможността за предлагане на псевдоуслуги, в ущърб на частния и публичен интерес от сигурност.

Надяваме се и пожелаваме горното да се случи по-скоро, за да може охранителният бранш да се изчисти от негативните тенденции и процеси. И да заеме заслуженото високо ниво на уважение на обществото към дейността му, а клиентите и потребителите му да се радват на услуги с европейско качество.


Автори: Мая Русева, Здравко Дерелиев, Богдан Стойчев.


Източници:
В този контекст интерес представлява интервю на инж. Павел Виденов, управител на фирма „СОТ 161“ – Виденов, П. Сигнално-охранителната дейност не е само охрана на имущество! – в-к Труд, 27.02.2015 http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4626965

Закон за частната охранителна дейност. Обн. в Държавен вестник, бр.15/ 24.02.2004 г., с изменения и допълнения: https://www.mvr.bg/NR/rdonlyres/129B8BD0-1D73-4311-85D4-A258CE032E3B/0/ZCHOD.pdf

Няма коментари

Напишете коментар

Без спам коментари